Как най-обичаната украинска художничка би нарисувала Путин
На интернационалното ревю в Париж през 1937 година два павилиона са поставени един против различен. Единият е на хитлеристка Германия, увенчан с нацистки орел. Другият е на Съветския съюз, украсен със скулптура на служащ и селяндур, хванати за ръце. В руския павилион обаче измежду целия социалистически натурализъм има рисунки на приказни животни и цветя, които излъчват магия и светлина. Те подкопават епохата на двама диктатори с триумфа на човешкото въображение над терора и всеобщата гибел. Картините са на украинската художничка Мария Примаченко, която в разгара на войната, стартирана през февруари от актуален съветски деспот, още веднъж се трансформира в знак на оцеляването.
---
Примаченко, която умря през 1997 година, е най-обичаната украинска художничка. Tя е народен знак, творбите ѝ са изобразени на пощенски марки, а ликът ѝ е отпечатан на банкноти. Украинският астроном Клим Чурюмов даже кръщава планета на нея, a Организация на обединените нации афишира 2009-a за ``годината на Мария Примаченко``.
Когато Иванковският музей за история и краезнание се възпламени след руска бомбардировка, локален гражданин рискува живота си, с цел да избави от огъня 25 произведения на Примаченко. В Киев обаче нещата са по-страшни. Тъй като градът е под непрекъсната опасност от бомбардировки, 650 картини и скици на художничката в Националния музей за национално декоративно изкуство са изложени на риск, както и всичко останало в столицата.
Говори се, че когато картини на Примаченко са изложени в Париж през 1937 година, Пикасо възкликнал: ``Прекланям се пред художественото чудо на тази брилянтна украинка``. Примаченко, която в никакъв случай не е взимала и един урок по изобразяване в живота си, изобразява чудовища и герои от украински национални приказки и такива, излезли от въображението ѝ, които пасват идеално на творчеството на Пикасо и неговите съмишленици сюрреалистите.
На същата интернационална галерия през 1937 година Пикасо показва своята " Герника " в испанския павилион, употребявайки за ентусиазъм бикоборството, с цел да пресъздаде ужасите на войната. Примаченко също употребява традициите, с цел да се оправи с ужасяващи преживявания.
Друг огромен обожател на украинската художничка и създател, оставил името си в международната история на изкуството - Марк Шагал, също бил в плен на магията на нейните картини. Когато стартира да рисува въображаеми животни в родния си Беларус, Шагал декларира, че това са ``братовчедите на странните зверове на Мария Примаченко``.
На пръв взор Мария Примаченко може да наподобява като един цветен и наивистичен фолклорен художник. В подобен дух са по-късните ѝ произведения, основани след 1945 година Те са по-ярки и с по-непринудени сюжети. Но в по-ранните платна има доста мрак макар ярките цветове, тъй като Примаченко стартира да рисува през десетилетието, когато украинските селяни умират от апетит, умишлено породен от Сталин в руска Украйна от 1932 до 1933 година
На селяните е забранено да се занимават със земеделие, само че са принудени да се причислят към колективи, които имат за цел да осигурят храна за новия градски пролетариат. Гладоморът, както в този момент се назовава този гнет, е необятно възприеман като геноцид. Йосиф Сталин е знаел какво се случва и въпреки всичко не е обърнал внимание, като даже е арестувал селяни, в случай че дръзнат да просят в градовете или да търсят държавна помощ.
Като смразяващо предупреждение на логиката и аргументите на Владимир Путин тази свирепост е водена от нелепата визия, че гладните селяни в действителност са украински националисти, които се пробват да подкопаят руската власт. Това не била красива гибел и витаела на всички места към родното село на Примаченко - Болотня, което се намира на към 30 км от Чернобил. Някои хора били доведени до канибализъм, преди да умрат. Труповете на гладуващите на собствен ред ставали храна.
Точно когато работата на Примаченко е изпратена в Париж през 1937 година, Сталин е в разгара на безмилостно клане на интелектуалци и политици, което стига и до украинската провинция. Образите на Примаченко са злокобни - птица носи в устата си друга птица, паун храни диво животно. Странни и изродени същества, изгубени в природа, в която не могат да оцелеят и не схващат по какъв начин действа. Един от нейните фантастични зверове наподобява кьорав, с отворена уста, изкривена в печален зов. Змия и многоглава хидра се дебнат, сгушени в красиви цветя като лъжливо прелестни, само че убийствени натрапници.
Родената през 1908 година Мария Примаченко е доста млада, когато става очевидец на този пъкъл, но оцелява, с цел да стане най-обичаната украинска художничка. Ходила е на учебно заведение единствено четири години, тъй като се разболява от полиомиелит. Болестта я оставя с физическо увреждане, което се отразява на живота и изкуството ѝ.
Тя разказва историята за това по какъв начин един ден, до момента в който пасяла гъски, последвала дребните кохорти през полета с цветя и храсти до речен плаж, където почнала да рисува по пясъка с пръчка, откривайки пласт синя глина под повърхността. Цветът толкоз ѝ харесал, че загребала две шепи глина и изрисувала с пигмента цветя по стените на дома си, когато се върнала.
``От този миг не съм серпантина да рисувам ", споделя Примаченко. Въпреки това тя е видяна не поради причудливите си картини, а поради бродерията - умение, предадено от майка ѝ и баба ѝ. През 1936 година Тетяна Флору, художничка от Киев, вижда шевиците на Примаченко, изложени за продан на пазара в Иванков, и я кани да се причисли към пробната работилница на Киевския музей на украинското изкуство, в която участвали художници от цялата страна.
Това променя живота на Примаченко. В Киев тя претърпява няколко интервенции заради усложненията след полиомиелит и най-сетне съумява да проходи. През 1936 година нейните произведения са включени в първата републиканска фолклорна художествена галерия в Киев.
Няма нищо декоративно или успокояващо в изображенията на Примаченко от този интервал. Нейните самотни чудовища съществуват в природа, отровена от принуждение. И въпреки всичко тя се разминава с наказване от тогавашната власт и даже е публично приета тъкмо в средата на терора на Сталин, когато милиони биват убити единствено заради съмнение, че могат да изразят свое мнение. Може би това е по този начин, тъй като даже параноичните сталинисти не считали, че една селянка съставлява опасност за тях. Заради произхода си тя била класифицирана като " селски художник ".
Примаченко намира изображения, с цел да отговори на глада, само че замълчава по време на Втората международна война, когато нахлуването на Хитлер в Съветския съюз прави Украйна едно от първите места, където евреите са всеобщо избивани. През септември 1941 година са разстреляни 33 771 киевски евреи, а телата им са изхвърлени в дере отвън града. По това време Примаченко работи в групова плантация и няма бои за изобразяване.
През 60-те години на ХХ век нейните фолклорни планове оказват помощ да се зароди ново украинско съзнание. В нейното изкуство от 60-те има нещо хипарско и приповдигнато и се харесва на по-младата тогава аудитория, желаеща да се свърже още веднъж с украинската си еднаквост.
Украйна има и други художници, с които да се гордее. Такъв да вземем за пример е Казимир Малевич, исполин на авангарда, прочут с картината " Черен квадрат ". И въпреки всичко не е мъчно да се проумее за какво Примаченко е толкоз обичана. Нейното изкуство изразява вярата и гордостта на една нация. Но предишното, което тя запечатва в платната си, не е почтена ера на щастлива рустикална естетика.
Може единствено да се гадае по какъв начин би изобразила тя терора на Владимир Путин през XXI век.
---
Примаченко, която умря през 1997 година, е най-обичаната украинска художничка. Tя е народен знак, творбите ѝ са изобразени на пощенски марки, а ликът ѝ е отпечатан на банкноти. Украинският астроном Клим Чурюмов даже кръщава планета на нея, a Организация на обединените нации афишира 2009-a за ``годината на Мария Примаченко``.
Когато Иванковският музей за история и краезнание се възпламени след руска бомбардировка, локален гражданин рискува живота си, с цел да избави от огъня 25 произведения на Примаченко. В Киев обаче нещата са по-страшни. Тъй като градът е под непрекъсната опасност от бомбардировки, 650 картини и скици на художничката в Националния музей за национално декоративно изкуство са изложени на риск, както и всичко останало в столицата.
Говори се, че когато картини на Примаченко са изложени в Париж през 1937 година, Пикасо възкликнал: ``Прекланям се пред художественото чудо на тази брилянтна украинка``. Примаченко, която в никакъв случай не е взимала и един урок по изобразяване в живота си, изобразява чудовища и герои от украински национални приказки и такива, излезли от въображението ѝ, които пасват идеално на творчеството на Пикасо и неговите съмишленици сюрреалистите.
На същата интернационална галерия през 1937 година Пикасо показва своята " Герника " в испанския павилион, употребявайки за ентусиазъм бикоборството, с цел да пресъздаде ужасите на войната. Примаченко също употребява традициите, с цел да се оправи с ужасяващи преживявания.
Друг огромен обожател на украинската художничка и създател, оставил името си в международната история на изкуството - Марк Шагал, също бил в плен на магията на нейните картини. Когато стартира да рисува въображаеми животни в родния си Беларус, Шагал декларира, че това са ``братовчедите на странните зверове на Мария Примаченко``.
На пръв взор Мария Примаченко може да наподобява като един цветен и наивистичен фолклорен художник. В подобен дух са по-късните ѝ произведения, основани след 1945 година Те са по-ярки и с по-непринудени сюжети. Но в по-ранните платна има доста мрак макар ярките цветове, тъй като Примаченко стартира да рисува през десетилетието, когато украинските селяни умират от апетит, умишлено породен от Сталин в руска Украйна от 1932 до 1933 година
На селяните е забранено да се занимават със земеделие, само че са принудени да се причислят към колективи, които имат за цел да осигурят храна за новия градски пролетариат. Гладоморът, както в този момент се назовава този гнет, е необятно възприеман като геноцид. Йосиф Сталин е знаел какво се случва и въпреки всичко не е обърнал внимание, като даже е арестувал селяни, в случай че дръзнат да просят в градовете или да търсят държавна помощ.
Като смразяващо предупреждение на логиката и аргументите на Владимир Путин тази свирепост е водена от нелепата визия, че гладните селяни в действителност са украински националисти, които се пробват да подкопаят руската власт. Това не била красива гибел и витаела на всички места към родното село на Примаченко - Болотня, което се намира на към 30 км от Чернобил. Някои хора били доведени до канибализъм, преди да умрат. Труповете на гладуващите на собствен ред ставали храна.
Точно когато работата на Примаченко е изпратена в Париж през 1937 година, Сталин е в разгара на безмилостно клане на интелектуалци и политици, което стига и до украинската провинция. Образите на Примаченко са злокобни - птица носи в устата си друга птица, паун храни диво животно. Странни и изродени същества, изгубени в природа, в която не могат да оцелеят и не схващат по какъв начин действа. Един от нейните фантастични зверове наподобява кьорав, с отворена уста, изкривена в печален зов. Змия и многоглава хидра се дебнат, сгушени в красиви цветя като лъжливо прелестни, само че убийствени натрапници.
Родената през 1908 година Мария Примаченко е доста млада, когато става очевидец на този пъкъл, но оцелява, с цел да стане най-обичаната украинска художничка. Ходила е на учебно заведение единствено четири години, тъй като се разболява от полиомиелит. Болестта я оставя с физическо увреждане, което се отразява на живота и изкуството ѝ.
Тя разказва историята за това по какъв начин един ден, до момента в който пасяла гъски, последвала дребните кохорти през полета с цветя и храсти до речен плаж, където почнала да рисува по пясъка с пръчка, откривайки пласт синя глина под повърхността. Цветът толкоз ѝ харесал, че загребала две шепи глина и изрисувала с пигмента цветя по стените на дома си, когато се върнала.
``От този миг не съм серпантина да рисувам ", споделя Примаченко. Въпреки това тя е видяна не поради причудливите си картини, а поради бродерията - умение, предадено от майка ѝ и баба ѝ. През 1936 година Тетяна Флору, художничка от Киев, вижда шевиците на Примаченко, изложени за продан на пазара в Иванков, и я кани да се причисли към пробната работилница на Киевския музей на украинското изкуство, в която участвали художници от цялата страна.
Това променя живота на Примаченко. В Киев тя претърпява няколко интервенции заради усложненията след полиомиелит и най-сетне съумява да проходи. През 1936 година нейните произведения са включени в първата републиканска фолклорна художествена галерия в Киев.
Няма нищо декоративно или успокояващо в изображенията на Примаченко от този интервал. Нейните самотни чудовища съществуват в природа, отровена от принуждение. И въпреки всичко тя се разминава с наказване от тогавашната власт и даже е публично приета тъкмо в средата на терора на Сталин, когато милиони биват убити единствено заради съмнение, че могат да изразят свое мнение. Може би това е по този начин, тъй като даже параноичните сталинисти не считали, че една селянка съставлява опасност за тях. Заради произхода си тя била класифицирана като " селски художник ".
Примаченко намира изображения, с цел да отговори на глада, само че замълчава по време на Втората международна война, когато нахлуването на Хитлер в Съветския съюз прави Украйна едно от първите места, където евреите са всеобщо избивани. През септември 1941 година са разстреляни 33 771 киевски евреи, а телата им са изхвърлени в дере отвън града. По това време Примаченко работи в групова плантация и няма бои за изобразяване.
През 60-те години на ХХ век нейните фолклорни планове оказват помощ да се зароди ново украинско съзнание. В нейното изкуство от 60-те има нещо хипарско и приповдигнато и се харесва на по-младата тогава аудитория, желаеща да се свърже още веднъж с украинската си еднаквост.
Украйна има и други художници, с които да се гордее. Такъв да вземем за пример е Казимир Малевич, исполин на авангарда, прочут с картината " Черен квадрат ". И въпреки всичко не е мъчно да се проумее за какво Примаченко е толкоз обичана. Нейното изкуство изразява вярата и гордостта на една нация. Но предишното, което тя запечатва в платната си, не е почтена ера на щастлива рустикална естетика.
Може единствено да се гадае по какъв начин би изобразила тя терора на Владимир Путин през XXI век.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ